За много от нас в България пазаруването в магазините Лидл и Кауфланд е част от нашето ежедневие. От Видин до Бургас из цялата страна тези два немски супермаркета на собственика милиардер Дийтер Шварц се използват за да пазаруваме зеленчуци, мляко, месо, риба и десерти; пасти за зъби, сапуни и тоалетна хартия, както и домакински потреби като прахосмукачки, парочистачки, микровълнови печки и дори растения и цветя. И точно огромното разнообразие прави Лидл и Кауфланд СУПЕРмаркети – предлагат продукти за всички сфери от живота на ниски цени и ни спестяват да ходим по различни пазарчета и да обикаляме малки магазини. Но колкото и да са практични и удобни тези супермаркети, все по-често на касата започваме да се питаме, кой всъщност получава нашите пари когато плащаме сметката? Или по-точно: къде отиват парите ни, когато пазаруваме в Лидл и Кауфланд? Инфлацията за едни означава, че трябва да плащат повече за продуктите, но за други означава, че печелят повече пари когато продават тези стоки.

Този въпрос не си задаваме само ние българите, но и много граждани в цяла Европа, и двата супермаркета са силно разпространени в много европейски държави. Лидл е изградил над 12.000 филиала в Европа (и близо 200 в САЩ), а Кауфланд има 1.500 филиала, които се намират основно в Източна Европа. Неоспоримо е, че както всеки друг международен бизнес Шварц Групе, която включва Лидл и Кауфланд, има отговорност да се грижи за заплатите на служителите в магазините си, от касиерките до подуправителите си. Така че в България една част от нашите пари се превръщат в заплати за нашите приятели и колеги, които работят в Лидл и Кауфланд. Също така е ясно, че този бизнес трябва да плаща на производителите на всичките продукти, които предлага в магазините.  Така и създава разнообразието, което предлага. Когато ние плащаме на касата, част от парите отиват и за самите производители. Но ако това беше всичко, как бихме могли да си обясним империята на собственика Дийтер Шварц, която има оборот за над 125 милиарда евро през 2022 година и че той самият има имущество за 36 милиарда евро, с което води класацията на най-богатите германци? В България често сме свикнали да бъдем скептични когато става дума за богати бизнесмени и тяхното имущество. Искаме ли да даваме нашите пари на толкова богати хора? Доколко трябва да сме скиптични към Дийтер Шварц? Публично известно е, че 83-годишният милиардер винаги е пазил своя живот от медиите и не обича да разпростянява дори малко информация за своя бизнес-модел и неговите успехи.

Един от основните конкуренти на Дийтер Шварц през всичките години на разрастването на Лидл и Кауфланд е супермаркта Алди, основан от немската фамилия Албрехт. За нас в България Алди не ни звучи познато, и това е най-вече защото семейство Албрехт имат по-малко филиали отколкото империята Шварц и не се фокусират върху Източна Европа. Няма да ви учуди, че членовете от семейство Албрехт се нареждат след Дийтер Шварц на второ и трето място в класацията за най-богатите германци. Защо Шварц е по-успешен от семейство Албрехт? Призината е в разширението на бизнесите им, тъй като Шварц Групето успя нещо, което Алди пропусна след 1990 година: разрастването на изток от Германия от една страна и от друга – доминирането в новите пазари на Източна Европа. Чрез това Дийтер Шварц и неговите супермаркети успяват година след година да надграждат своята позиция. По този начин те не позволяват да се появят нови конкуренти на пазара, което води до все по-голяма монополизация на пазара на супермаркетите в България. Това без съмнения ще води и в бъдеще до нарастване на оборота на Лидл и Кауфланд и до още по-голямо имущество за Дийтер Шварц, докато малките предприемачи ще изчезнат изцяло, неглижирани от нас. Така ние избираме да сме пряко зависими от империята на Дийтер Шварц и дори помагаме ножицата между богатите граждани в Европа и бедните да става по-голяма. Защото всеки лев за Лидл и Кауфланд е изпуснат лев за български магазин, български производител и български търговец.

Как да постъпваме значи сега с това знание? В нашият свят преди глобализацията, тоест преди международни фирми да се разпростаняват и да превземат местни магазинчета в различни държави, хората пазаруваха от местни и познати търговци и от предприемачи, които познаваха дори на личностно ниво. Когато собствениците и управителите на магазините от които пазаруваме живеят и работят близо до нас, става по-лесно да ги опознаем и да ги контролираме дори. Колкото и да го искаме, не е възможно да знаем кой е Дийтер Шварц, как развива своя бизнеса и колко данъци плаща, след като не е част от нашето общество и не можем да му повлияем по никакъв начин. Освен чрез изборът ни да помогнем на нашите български предприемачи.