Луната мързеливо се беше подпряла върху покрива на къщата и сякаш люпеше мазилката от стените, оглеждаше се суетно в гладката

  В каютата догаряше  тихо  ароматната свещ и последните молекули ухание жадно  се вкопчваха в кислорода и разпръсваха сладостта си